Опустошиха ме неясни чувства
и от плесниците на този свят,
сърцето ми опустя;
очите потъмняха,
обърнаха навътре своя взор,
разочаровани от реалността
и светът помръкна...
Остана ми надеждата да вярвам,
че някой ден отново ще обичам
светлината на лъчите
и полъха на вятъра.
А очите ми ще видят.
Как страх ме е, че няма да са живи,
когато посрещтнат смъртта...
© Горяна Панайотова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
