Опустошиха ме неясни чувства
и от плесниците на този свят,
сърцето ми опустя;
очите потъмняха,
обърнаха навътре своя взор,
разочаровани от реалността
и светът помръкна...
Остана ми надеждата да вярвам,
че някой ден отново ще обичам
светлината на лъчите
и полъха на вятъра.
А очите ми ще видят.
Как страх ме е, че няма да са живи,
когато посрещтнат смъртта...
© Горяна Панайотова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
