Безмълвно отлитат белите птици.
Не се задържаха по черните жици.
Една щом напусне си поста,
на нейно място
черен гарван каца.
Вместо бяла перлена огърлица,
в черен низ се превръща моята жица.
И мисля си,
над чий ли гроб се взират
свирепите очи блестящи
и не след дълго ги видях,
бели птици по пътя ми,
завинаги спящи.
© Снежа Всички права запазени