Jan 11, 2014, 8:37 PM

Мъртвите птици

  Poetry
672 0 0

Безмълвно отлитат белите птици.
Не се задържаха по черните жици.
Една щом напусне си поста,
на нейно място
черен гарван каца.
Вместо бяла перлена огърлица,
в черен низ се превръща моята жица.
И мисля си,
над чий ли гроб се взират
свирепите очи блестящи
и не след дълго ги видях,
бели птици по пътя ми,
завинаги спящи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...