25.09.2009 г., 19:41 ч.

Мъртвият клоун 

  Поезия
567 0 1

 

 

Мъртвият клоун сякаш още говори,

всички го слушат и крият усмивки в сълзи.

Мъртвият клоун под шапитото залита,

премята се, после краката оплита и пада,

носа си удря и киха без звук.

Смехът арената покрива

като килим от чиста небесна роса.

После всичко утихва, публиката бавно си отива,

а вместо цветя, килимът ражда коприва,

която в душите ни пари сега…

Мъртвият клоун от цирка отлита,

уж спомен скъп ни оставя – дали?

Мъртвият клоун тихо шепне и пита:

Как ще сте живи, когато вече няма шеги…?

 

© Яни Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съдбата на клоуните е трагична! Трябва да веселят хората, потискайки собствените си емоции. Вечно надянали маската на радостта, смеещи се...
    "Клоунът винаги е тъжен"
    Хубаво стихотворение!
Предложения
: ??:??