Мъртвият клоун
Мъртвият клоун сякаш още говори,
всички го слушат и крият усмивки в сълзи.
Мъртвият клоун под шапитото залита,
премята се, после краката оплита и пада,
носа си удря и киха без звук.
Смехът арената покрива
като килим от чиста небесна роса.
После всичко утихва, публиката бавно си отива,
а вместо цветя, килимът ражда коприва,
която в душите ни пари сега…
Мъртвият клоун от цирка отлита,
уж спомен скъп ни оставя – дали?
Мъртвият клоун тихо шепне и пита:
Как ще сте живи, когато вече няма шеги…?
© Яни All rights reserved.
