Sep 25, 2009, 7:41 PM

Мъртвият клоун 

  Poetry
568 0 1

 

 

Мъртвият клоун сякаш още говори,

всички го слушат и крият усмивки в сълзи.

Мъртвият клоун под шапитото залита,

премята се, после краката оплита и пада,

носа си удря и киха без звук.

Смехът арената покрива

като килим от чиста небесна роса.

После всичко утихва, публиката бавно си отива,

а вместо цветя, килимът ражда коприва,

която в душите ни пари сега…

Мъртвият клоун от цирка отлита,

уж спомен скъп ни оставя – дали?

Мъртвият клоун тихо шепне и пита:

Как ще сте живи, когато вече няма шеги…?

 

© Яни All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Съдбата на клоуните е трагична! Трябва да веселят хората, потискайки собствените си емоции. Вечно надянали маската на радостта, смеещи се...
    "Клоунът винаги е тъжен"
    Хубаво стихотворение!
Random works
: ??:??