Мъртвият клоун

Poetry

846 0 1

Мъртвият клоун сякаш още говори,

всички го слушат и крият усмивки в сълзи.

Мъртвият клоун под шапитото залита,

премята се, после краката оплита и пада,

носа си удря и киха без звук.

Смехът арената покрива

като килим от чиста небесна роса.

После всичко утихва, публиката бавно си отива,

а вместо цветя, килимът ражда коприва,

която в душите ни пари сега…

Мъртвият клоун от цирка отлита,

уж спомен скъп ни оставя – дали?

Мъртвият клоун тихо шепне и пита:

Как ще сте живи, когато вече няма шеги…?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Optimistichno (Христина Маджарова)

Съдбата на клоуните е трагична! Трябва да веселят хората, потискайки собствените си емоции. Вечно надянали маската на радостта, смеещи се...
"Клоунът винаги е тъжен"
Хубаво стихотворение!

2009-09-25T22:25:28+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0