Мъртъв съм...
Mъртъв съм...
Мъртъв съм, гния си самотно в изгнание.
Мъртъв сън – умирам сладко в безсъзнание.
Мъртъв съм и както всички, в черно съм облечен.
Мъртъв съм, но нищо – на смърт всеки е обречен.
Мъртъв съм, а ми се живее още.
Мъртъв съм, но в сънищата ще живея нощем.
Мъртъв съм, а мъртъвци приятели си нямам.
Красив Труп съм, но от мъртви дами полза няма.
Мъртъв съм и сутрин мъртъв се събуждам.
Без ерекция в ковчега – няма от какво да се възбуждам.
Мъртъв съм и от Дявола ще тегля заем.
Мъртъв съм, но съм си взел душа под наем.
Мъртъв съм, но това никой не го гложди.
Нищо! В мъртвия си дом сега приемам гости.
Мъртъв съм, но въобще не ме е яд.
Мъртъв съм, но ще живея в Рая, защото животът ми бе Ад.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Попов Всички права запазени
