Н а д е ж д а т а

"Н а д е ж д а т а"

Когато ме забравиш,

аз няма да те търся.

Сърцето ми само ще заридае.

                      Ще помня само клоните прекършени

                      в оназ гора зелена,

                      ще помня зеленото дърво,

                      което беше многолетно.

То учеше ни на любов и на търпение.

Сега под него съм,

но теб те няма.

Завета му забрави ти.

                      Но аз го помня и чакам обещаното.

                      То беше:

                      Когато те забрави, ела под мене ти,

                      ще ти припомня миналите дни

А ти ще плачеш...

не за него...

за живот ще плачеш!

                       И твоите ръце прекършени

                       дълбаят рохкавата пръст,

                       главата ти, посипана с листа,

                       повдига се и пада в мойте корени.

О... погледни небето,

то над тебе е

и гледа те с притихналите облаци.

Да... сега ще завали!

                        Дъждът ще е горещ от любовта ти,

                        Земята ще погълне старото

                        и все така горещо ще вали,

                        в душата, във сърцето и във твоите добри очи!