На 33
Ушите ми събраха обеци,
под тежестта им аз едва се влача,
поуки, опит, радости, злини,
усмихвам се, а искам да заплача...
Да помъдрявам - надали, уви,
щом грешките отново преповтарям,
щом рогът ми не спира да стърчи
и в спор готов е той да наранява...
Напред вървя, а спъвам се през крачка,
но пак не спирам... ах, проклет инат!
Дори краката ми да вдигнат утре стачка,
аз знам, за мене няма път назад...
Навярно някой ден ще поумнея...
мечтая си, но сам не вярвам аз!
Ще повървя, ще покрещя, ще полудея...
Пък да му мислят другите тогаз...
Със мелниците вятърни се боря,
в борба пилея вяра и талант,
загърбил съм и радост и умора
под мен трепери в ужас Росинант...
И пак съм тук, напук, не се предавам,
е, Санчо тръгна си, не издържа...
Напред към мелниците продължавам -
преборих пет, остана ми една...
Не ми се смей, недей ме съжалява,
ще я преборя - аз съм убеден!
Ще я предам на плесен и забрава
и ще подиря следващ път за мен...
Ще тръгна по заветната пътечка,
пред мене хълм, зад него - още два,
ще ги премина бавно и полечка,
да спра - не мога, а назад - не ща!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Хаджидимитров Всички права запазени
