На...
На момичето, което в този миг обичам аз.
На момичето, заради което плача и скърбя със глас.
Какво във нея аз харесах, с какво ли тя сърцето ми смути?
Може би със свойта нежност, или с пъстрите очи?
Ти може би не ме обичаш, дори не ме харесваш - знам,
но аз по тебе пак ще тичам и ще те моля с плам.
Обичам те - не мога да го крия.
Обичам те - в сърцето любовта гори
и много, много аз те моля: Обичай ме и ти!
Затуй сега ти посвещавам тези скъпи редове
и може би със теб се аз прощавам за много дни и часове.
Ти може би пак друг ще си харесаш
и ще го обикнеш сигурно - нали,
но в свойто щастие не ме забравяй,
а с болка за мен и мойта обич си спомни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Табаков Всички права запазени
