На момичето, което в този миг обичам аз.

На момичето, заради което плача и скърбя със глас.

Какво във нея аз харесах, с какво ли тя сърцето ми смути?

Може би със свойта нежност, или с пъстрите очи?

Ти може би не ме обичаш, дори не ме харесваш - знам,

но аз по тебе пак ще тичам и ще те моля с плам.

Обичам те - не мога да го крия.

Обичам те - в сърцето любовта гори

и много, много аз те моля: Обичай ме и ти!

Затуй сега ти посвещавам тези скъпи редове

и може би със теб се аз прощавам за много дни и часове.

Ти може би пак друг ще си харесаш

и ще го обикнеш сигурно - нали,

но в свойто щастие не ме забравяй,

а с болка за мен и мойта обич си спомни.