Ела и погали ме нежно с длани!
В едно телата да се съберат.
Прокарай пръсти през косите разпиляни!
И погледни очите как пламтят!
Събуждаш в мен заспали чувства.
Отново скитам и мечтая.
А мисълта сама препуска
във тиха, мрачна и студена стая.
Отивай, Самота, върви си!
Аз още вярвам в чудеса.
С любов писмото ми написа!
Изгоних и приятелката ти Тъга!