Ела и погали ме нежно с длани!
В едно телата да се съберат.
Прокарай пръсти през косите разпиляни!
И погледни очите как пламтят!
Събуждаш в мен заспали чувства.
Отново скитам и мечтая.
А мисълта сама препуска
във тиха, мрачна и студена стая.
Отивай, Самота, върви си!
Аз още вярвам в чудеса.
С любов писмото ми написа!
Изгоних и приятелката ти Тъга!
© Гера Гера All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
