Ела и погали ме нежно с длани!
В едно телата да се съберат.
Прокарай пръсти през косите разпиляни!
И погледни очите как пламтят!
Събуждаш в мен заспали чувства.
Отново скитам и мечтая.
А мисълта сама препуска
във тиха, мрачна и студена стая.
Отивай, Самота, върви си!
Аз още вярвам в чудеса.
С любов писмото ми написа!
Изгоних и приятелката ти Тъга!
© Гера Гера All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
