Ела и погали ме нежно с длани!
В едно телата да се съберат.
Прокарай пръсти през косите разпиляни!
И погледни очите как пламтят!
Събуждаш в мен заспали чувства.
Отново скитам и мечтая.
А мисълта сама препуска
във тиха, мрачна и студена стая.
Отивай, Самота, върви си!
Аз още вярвам в чудеса.
С любов писмото ми написа!
Изгоних и приятелката ти Тъга!
© Гера Гера All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
