На Ани
Ще се разлистят дърветата, ще разцъфтят.
Ще дойдат птичките в гнездото си.
Ще чуеш ли как малките ще зачуруликат?
Уханието на зюмбюлите ще сетиш ли?
Ще бъдем всички ние като птиците,
пристигнали при мама във гнездото родно.
В очи донесли вместо дар сълзите си,
да те изпратим с обич, като за последно.
Тъй дълго търсеше онази бяла лястовичка,
дали ако почакаше, не ще я видиш...
но тази със косата на вратата чука,
и знам, ще влезе, даже да не ù отвориш.
Ти, сещаш, че отвъд те чака
онази бяла светлина, да те приеме.
Бог знае само колко ти остава
до времето, в което да те срещне.
Уж трябваше да сме готови всички
да те изпратим, за да не страдаш.
Но болка е, защото сме сестрички,
ще прокърви, когато си отидеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
