Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
15.03.2011 г., 22:42 ч.

На Ани 

  Поезия » Друга
605 0 9

Ще се разлистят дърветата, ще разцъфтят.
Ще дойдат птичките в гнездото си.
Ще чуеш ли как малките ще зачуруликат?
Уханието на зюмбюлите ще сетиш ли?
Ще бъдем всички ние като птиците,
пристигнали при мама във гнездото родно.
В очи донесли вместо дар сълзите си,
да те изпратим с обич, като за последно.
Тъй дълго търсеше онази бяла лястовичка,
дали ако почакаше, не ще я видиш...
но тази със косата на вратата чука,
и знам, ще влезе, даже да не ù отвориш.
Ти, сещаш, че отвъд те чака
онази бяла светлина, да те приеме.
Бог знае само колко ти остава
до времето, в което да те срещне.
Уж трябваше да сме готови всички
да те изпратим, за да не страдаш.
Но болка е, защото сме сестрички,
ще прокърви, когато си отидеш.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??