(из цикъла "Вицове в рими")
И тази година семейство Петрови
получи покана за бал-маскарада.
Костюмите бяха навреме готови;
той бе мускетар, тя пък вещица млада.
Но точно в деня преди бала за жалост
Петрова получи мигрена, така че
мъжът й отиде самичък на бала.
Тя в къщи остана сърдита, обаче
бе пристъпа кратък, така че Петрова
облече костюма, запали колата
и скоро в салоните беше, готова
да срещне маскирани куп непознати.
Почти от вратата Петрова видя
един напорист мускетар да флиртува
с красивите дами, и; “Господи, да
това е мъжът ми! Как само целува
онази тиролка с червената кърпа...”
помисли Петрова. Реши инкогнИто
съпруга неверен да дебне. Придърпа
качулката своя. Зад маската скрита
видя го как танцува с монахиня
и, уж небрежно, по гърба я гали,
а после дама с пелерина синя
заведе той в една странична зала
и страстно я опипа. Тука вече
Петрова безусловно се ядоса.
Готова бе невярното човече
пред всички на мига да шамароса.
Но тук й хрумна по-коварен план.
Реши без думи, но с финес и чар
неверния и подъл мускетар,
(демек съпруг) да прелъсти без свян,
така че верността му да изпита.
С изкуството на вечната съблазън,
с което Господ е дарил жените,
и от което само Той ни пази,
тя очарова своя мускетар.
Заведе го в една самотна стая
където дълго любиха се с жар...
как точно и къде, да си призная
да кажа ме е срам. Завърши бала.
Петрова мигновено се прибра,
престори се, че цяла нощ е спала,
и тъй като безспорно бе добра
актриса, заблуди съпруга свой
когато той се върна у дома.
Поднесе й кафе в леглото той,
а тя му се оплака сам-сама,
че страдала е цяла нощ. Попита;
“Как беше, скъпи, как изкара бала?”
“О, не отидох! Щом излязох Митев
обади се, покани ме и цяла
безсънна нощ играхме покер, мила.
Костюма дадох на един приятел.
Сега ми се похвали, че свалил е
мадама страстна... цяла нощ я клатил!”
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Може и да си прав в чуденето си, макар че, ако се абстрахирам от конкретната ситуация, смятам, че все пак зависи с коя глава мисли мъжът...