27.01.2015 г., 20:07

На бала

550 0 2


(из цикъла "Вицове в рими")

И тази година семейство Петрови
получи покана за бал-маскарада.
Костюмите бяха навреме готови;
той бе мускетар, тя пък вещица млада.

Но точно в деня преди бала за жалост
Петрова получи мигрена, така че
мъжът й отиде самичък на бала.
Тя в къщи остана сърдита, обаче

бе пристъпа кратък, така че Петрова
облече костюма, запали колата
и скоро в салоните беше, готова
да срещне маскирани куп непознати.

Почти от вратата Петрова видя
един напорист мускетар да флиртува
с красивите дами, и; “Господи, да
това е мъжът ми! Как само целува

онази тиролка с червената кърпа...”
помисли Петрова. Реши инкогнИто
съпруга неверен да дебне. Придърпа
качулката своя. Зад маската скрита

видя го как танцува с монахиня
и, уж небрежно, по гърба я гали,
а после дама с пелерина синя
заведе той в една странична зала

и страстно я опипа. Тука вече
Петрова безусловно се ядоса.
Готова бе невярното човече
пред всички на мига да шамароса.

Но тук й хрумна по-коварен план.
Реши без думи, но с финес и чар
неверния и подъл мускетар,
(демек съпруг) да прелъсти без свян,

така че верността му да изпита.
С изкуството на вечната съблазън,
с което Господ е дарил жените,
и от което само Той ни пази,

тя очарова своя мускетар.
Заведе го в една самотна стая
където дълго любиха се с жар...
как точно и къде, да си призная

да кажа ме е срам. Завърши бала.
Петрова мигновено се прибра,
престори се, че цяла нощ е спала,
и тъй като безспорно бе добра

актриса, заблуди съпруга свой
когато той се върна у дома.
Поднесе й кафе в леглото той,
а тя му се оплака сам-сама,

че страдала е цяла нощ. Попита;
“Как беше, скъпи, как изкара бала?”
“О, не отидох! Щом излязох Митев
обади се, покани ме и цяла

безсънна нощ играхме покер, мила.
Костюма дадох на един приятел.
Сега ми се похвали, че свалил е
мадама страстна... цяла нощ я клатил!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, наборе!
    Може и да си прав в чуденето си, макар че, ако се абстрахирам от конкретната ситуация, смятам, че все пак зависи с коя глава мисли мъжът...
  • Много оригинално, наборе! До самия край се чудех как може съпругът да е толкова тъп, че да не допусне, че вещицата може да е половинката му... Слагам шестица.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...