На баща ми

                                                  НА БАЩА МИ

                            Минаха години,

                            а тъгата сърцето не напусна.

                            Съдбата вее свойта грива

                            сред радости и тревоги,

                            ден след ден

                            съм все по-жива

                            и заприличавам

                            на все по-истинска

                            твоя дъщеря.

                           За мен, детето,

                           беше педантичен,

                           беше ту весел,

                           ту унил,

                           ту в стаята

                           затворен с книга...

                           А идваше

                           като че ли понякога

                           от друга планета

                           и за тебе бях

                           "на татко слабостта"...

                          На моя ден,

                          облечена във бяло,

                          беше най-щастливият ти

                          ден в света,

                          когато ръката ти

                          трепереща ме поведе

                          и ти, моят баща

                          ме изведе от дома...

                         Да съм ти благодарна -

                         облякох те за твоя ден

                         ... в бяло,

                         венчание за Вечността,

                         поведох те

                         до дома, там надълбоко,

                         под тъжна бреза....

                        Не стихва тъгата,

                        че очи, по-жадуващи живота

                        не съм видяла досега,

                        а сълзите не могат

                        да върнат човека,

                        най-много

                       липсващ на света,

                       от ръчицата детска

                       до кутрето на

                       днешната жена.

                       Винаги, когато съм сама

                       отварям твоя книга,

                       страница по страница следя

                       и търся нектара,

                      дето ще превърне

                      всичко в доброта...

                      Едни очи щом срещна,

                      те прегръщат всичко

                      в името на обичта...

                      очите на сина ми,

                      твоите очи завинаги

                      ще напомнят ми..

                      а сега

                      ти ,там...

                      спи.....