Търся теб,

Във хилядите сенки.

В ръце те търся - 

мъжки и узрели.

Крада прегръдки,

твърди и студени,

от хора, празни,

тъжно опустели.

Търся те

във всеки скут,

на всяко рамо.

Погледът ти,

кожата, косата.

Но лъжци, по пътя си, намирам,

само.

Уморена падам, с тропот,

на земята.

Седя и плача.

Минаха години,

татко.

Да, добре съм.

(Тъй, както винаги съм бѝла.)

И знаеш ли, изобщо не пораснах,

даже.

Ела и виж.

Никак не съм се променила.

Косите ми са все тъй рошави, кафяви.

Дали си спомняш?

Аз...  Попитах, само.

Как иска ми се да се сгуша,

като бебе,

под твоето бащино и свидно,

топло рамо.

    ...