На баща ми
Търся теб,
Във хилядите сенки.
В ръце те търся -
мъжки и узрели.
Крада прегръдки,
твърди и студени,
от хора, празни,
тъжно опустели.
Търся те
във всеки скут,
на всяко рамо.
Погледът ти,
кожата, косата.
Но лъжци, по пътя си, намирам,
само.
Уморена падам, с тропот,
на земята.
Седя и плача.
Минаха години,
татко.
Да, добре съм.
(Тъй, както винаги съм бѝла.)
И знаеш ли, изобщо не пораснах,
даже.
Ела и виж.
Никак не съм се променила.
Косите ми са все тъй рошави, кафяви.
Дали си спомняш?
Аз... Попитах, само.
Как иска ми се да се сгуша,
като бебе,
под твоето бащино и свидно,
топло рамо.
...
© Елмаз All rights reserved.
