На четири ръце
НА ЧЕТИРИ РЪЦЕ
Вместо честит 8 март!
Тази тъжна сюита – животът – е сложна
и се свири от двама сърце до сърце.
В нея солов акорд би звучал невъзможно –
тя е кратка сюита за четири ръце.
Има много клавиши доброто пиано –
скрита музика диша във всеки от тях;
светят белите – приказна сребърна пяна,
мамят черните – мрачният белег на грях...
Но единствено с белите просто не бива –
няма радост без болка и смях без сълзи;
има време за обич, безкрайно щастливо,
и такова, в което тъгата пълзи.
Нито с черните само светът е възможен –
полуздрачът е преход към изгрев лъчист;
с полутонове шепне животът тревожен,
но е тъмна измама възторг получист.
И е трудно да срещаш деня с полувяра,
с полуобич любима жена да дариш...
...С полусмях полуистини тъжни повтаря
полутонът, докоснеш ли черен клавиш.
Но клавишите чакат – и бели, и черни.
Две ръце нямат сила за припева горд.
Двама души са нужни за тонове верни,
две сърца – за кристален и верен акорд.
И сюитата звънва – могъща и сложна,
виртуозна пиеса за четири ръце.
Да се свири е трудно, но става възможно,
ако двама я свирят сърце до сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
