На чисти помисли красиви
Пегас в мрачните обори
затворен нервно рие със крака.
Бленувал полети – простори,
но хлопнала затръшната врата.
Заточеник в души печални
и със криле пречупени на две,
заглъхва той с въздишки жални,
с разбито и застинало сърце.
В живот без ценности и съвест –
продадени за злато и сребро,
мечти и пориви за жалост
не вдъхновяват нашето перо...
Над нас сапфирени лазури
разгръщат пак ефирни красоти,
но зли и безпощадни бури
забулват ги със ледени мъгли.
И вдъхновението вяло
превръща се в душата ни в печал
и песнопението сладко
заглъхва във не радости и жал...
Пролети със люлякови нощи,
ухания на цъфнали липи –
миражи на светите мощи
са над безбрежни мъртви пущини.
На чисти помисли красиви,
поете, днеска ти си господар.
С пегасови развети гриви
препускай бурно с пориви и жар...
05.08.2013 Куклен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Оджаков Всички права запазени
