На чисто
Гласът ми осквернява тишината
на някакво измислено небе,
крепящо се на мигла от Луната,
във млечните зеници на слепец.
Изгубена в усмивката на пътя,
избелен като ленено платно,
пак търся Едноок, да ме упъти
към щастието, вързано на сноп
в лъчистата градина на душата ми,
под ябълката, цялата във цвят,
що няма плод. От рошавия вятър ...