(на)чисто
да ти налея чаша дъжд
не е ли твърде силно питие
за онзи който прави се на мъж
и иска в самота да не умре
кому си свалял всичките звезди
къде ти е сега небето
пустосвал си на шир и длъж
любовните полета
заклевал си ги да родят
против природните закони
защо ти беше хилавия плод
щом жаждата им досега те гони
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени