31.03.2010 г., 0:21

На цигуларката Йоана Стратева

1.3K 0 6

 

С какво да те сравня?

 

Дали със сияйната зора,

която е Божествена светлина.

Или с шепота на млада гора,

която дарява свойта ведрина.

 

Дали с омайните цветя,

които предлагат красота.

Или с пенливото поточе

от родно райско кътче.

 

Дали с житните нивя,

осигуряващи нашата храна.

Или с безкрайната шир

на хората, живеещи в мир.

 

Да! Това си ти.

 

И с таланта – дар небесен,

цигулката ти с глас чудесен,

и китарата на Божидар,

нали и той е Божий дар...

 

Не! Не мога да правя сравнение

на твоето измерение.

 

                    28.о9.2009г., Мадрид

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидарка Божинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...