Най-накрая достигнах предела,
изсъхналото ми сърце спря да бие.
Тогава до теб се озовах пребледняла,
нямаше нужда погледа си да крия.
Гледах те ненаситно, но не бях цяла,
в ръцете си олтар държах.
Чух шум времето да отброява,
загубих следата, за която бях живяла.
© Нели Георгиева Всички права запазени
Браво!!!