На Добрина
Под прозореца на вечния ти дом
със сигурност цъфти мушкато,
в градината растат най-хубавите гъби,
река тече, но май не е достатъчно,
защото нас ни няма!
И затова ли честичко те виждам
сред нас забързана и устремена,
дори те чувам – с твоя крехък смях,
усещам те – златиста, слънчева
И пак сме заедно!
Под прозореца на вечния ти дом
дори през зимата цъфти мушкато.
Не го затваряй, не загасяй лампата,
за да те виждаме понякога,
когато много ни боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени