Nov 30, 2012, 2:11 PM

На Добрина

  Poetry
790 0 0

 

 

 

                                   Под прозореца на вечния ти дом

                                   със сигурност цъфти мушкато,

                                   в градината растат най-хубавите гъби,

                                   река тече, но май не е достатъчно,

                                           защото нас ни няма!

 

 

                                    И затова ли честичко те виждам

                                    сред нас забързана и устремена,

                                    дори те чувам – с твоя крехък смях,

                                    усещам те – златиста, слънчева

                                            И пак  сме заедно!

 

 

                                    Под прозореца на вечния ти дом 

                                    дори през зимата цъфти мушкато.

                                    Не го затваряй, не загасяй лампата,

                                   за да те виждаме понякога,

                                             когато много ни боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....