Под прозореца на вечния ти дом

                                   със сигурност цъфти мушкато,

                                   в градината растат най-хубавите гъби,

                                   река тече, но май не е достатъчно,

                                           защото нас ни няма!

                                    И затова ли честичко те виждам

                                    сред нас забързана и устремена,

                                    дори те чувам – с твоя крехък смях,

                                    усещам те – златиста, слънчева

                                            И пак  сме заедно!

                                    Под прозореца на вечния ти дом 

                                    дори през зимата цъфти мушкато.

                                    Не го затваряй, не загасяй лампата,

                                   за да те виждаме понякога,

                                             когато много ни боли...