На дядо
Да, видях те,
там, в съня си,
усмихнат,
все така щастлив
и без минута време
бликнаха сълзите
от спомена -
когато беше жив!
Да, видях те,
но не се страхувам,
даже се успокоих,
че те виждам аз отново -
весел, радостен и дори
неочаквано красив!
Ти каза ми:
„Не идвай толкоз рано"
болеше те, че и аз съм Там,
но аз дойдох, за да разбера,
че си добре и ако мога
да успокоя поне моето сърце!
За да знам, че ще те видя,
че и Там си ти добре,
за да зарадвам в себе си
едно отчаяно дете!
Но... той умря... -
си казвам... -
защо е там, в съня ми?
Та дори щастлив?!... -
и тогава се събудих,
а нещо вътрешно ми отговори:
„Спомена за дядо вечно ще е жив!"
26.04.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Ракова Всички права запазени
