На дядо

27 abr 2007, 22:03

Poesía

775 0 7

Да, видях те,

там, в съня си,

усмихнат,

все така щастлив

и без минута време

бликнаха сълзите

от спомена -

когато беше жив!

Да, видях те,

но не се страхувам,

даже се успокоих,

че те виждам аз отново -

весел, радостен и дори

неочаквано красив!

Ти каза ми:

„Не идвай толкоз рано"

болеше те, че и аз съм Там,

но аз дойдох, за да разбера,

че си добре и ако мога

да успокоя поне моето сърце!

За да знам, че ще те видя,

че и Там си ти добре,

за да зарадвам в себе си

едно отчаяно дете!

Но... той умря... -

си казвам... -

защо е там, в съня ми?

Та дори щастлив?!... -

и тогава се събудих,

а нещо вътрешно ми отговори:

„Спомена за дядо вечно ще е жив!"

26.04.2007г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.