На дядо ми 

Във мрака пиша ред по ред,

От много време нямам вдъхновение,

Но тази вечер мисля си за теб,

За тебе е и моето творение.

Не бих могла със думи да опиша

Ти колко липсваш всеки ден,

Но искам стих за теб аз да напиша

Макар да знам, че вече си далеч от мен.

Ти бе човек достоен за уважение,

Човек добър и винаги смирен

Ти бе човек за възхищение,

Човек красив и все засмен.

И нека си щастлив на небесата,

Една звездичка там си ти

На нас оставаш ни в сърцата,

И спомена за теб завинаги тупти.

Обичам те и винаги ще така,

Не бих могла аз никога да те забравя,

В небето гледам – махам ти с ръка.

Представям си усмивката ти как ме озарява.

И тъжно ми е, знаейки, че теб те няма

А колко искам да си тук със мен

Да видиш вече колко съм голяма

И колко новости има около мен.

Живееш в мен и няма да те пусна,

Завинаги в живота ни остави отпечатък.

Но мъчно ми е, че така внезапно ни напуска,

На кой да кажа дядо аз от тук нататък?