И сякаш за котвата вързана съм аз

Един моряк от десен борд я хвърли

Хвърли с нея и мене

А с мене и сърцето ми горещо

Хвърли ни нас в ледените води

на безкрайното море

Безгранично е то

А ний... на дъното

На дъното хващам се аз

за единственото, което ми остана

То това е то

котвата до мен

Обгръщам и целувам я

Аз умирам

Тя остава

Дълго време ще е там

А споменът за мен ще пази само тя

Че бях там

Бях в ледените води

А пламтящото ми сърце не успя да се удави

И това е то

Споменът за мен

Котвата ще пази моето сърце

За вечни времена

И закотвена съм сякаш аз

Не на брега

Там не желая да остана

Не желая аз все до фара да седя

Да гледам все аз отдалечаващите се платна

Не желая все аз до късно да стоя

Докато фигурите не изчезнат

докато не изгубят очертанията си

И пред взора ми остане

Само безкрайното небе

Да впервам поглед все аз

До и отвъд хоризонта, гдето губя всичко

И закотвена съм сякаш аз

Не на брега

А на дъното

На дъното на морето

На дъното на безграничното

Там е моето сърце