7.01.2022 г., 18:13

На дъщеря ми

720 0 0

Ако можех, нямаше да позволя,
парещи сълзи да имаш в очите,
щях да браня с тяло и душа,
невинността и туптежа в гърдите ти. 

Ако бе възможно времето да обуздавам,
ярко слънце ще грее в небето,
а вечер луна твоя път ще огрява,
за да живееш в покой и на светло. 

Ако можех, дете, ще те скрия
от лошите хора, от болест и злоба
и ще кръжа като майка- орлица,
над твоята чест, мила рожбо! 

Ако бе възможно повече да те обичам,
цяла ще туптя като сърце
и всичкото щастие, мое момиче,
ще ти давам до последния си ден! ❤

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...