На един дъх
Като вълк ще завия ранен
извил шия, към луна непозната.
От беди и несгоди сразен...
от агресия, рушаща телата
Накъде тъй стремглаво вървим
по свирепия склон на живота?
Озлобени от ежедневни войни
в бой за съвест и човешка разплата.
От стремеж с банков код подплатен
смъкнал всяка позната човечност.
На финансов бог завинаги в плен
живеем дните си ,някак по спешност.
А широката, светла луна
всеки път ни напомня къде сме...
На един... единствен дъх от смъртта,
неоценили времето, непрозрели мечтите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
