5.10.2015 г., 17:46 ч.

На един мостик… 

  Поезия
504 0 7

От утрото прегърната,

в най-романтичния град,

на най-тихия мостик,

забравила за шумния свят…

Там искам да остана!

Където разплисква се лазур

и всеки полъх е целувка.

Където танцуват делфини с птици

и влюбен е просторът,

с Божественото слял се.

Сякаш проникнал е в безкрая -

в тайната на човешките зеници…

Там искам да остана!

 

Крехки мигове щастие -

слънчево потрепваща гирлянда!

Уви, разпръсват се като мъглица…

А хоризонтът - хитър морски вълк,

с лулата си дими и се протяга.

Улавя ги в своята мъдра десница.

 

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??