На един мостик…
От утрото прегърната,
в най-романтичния град,
на най-тихия мостик,
забравила за шумния свят…
Там искам да остана!
Където разплисква се лазур
и всеки полъх е целувка.
Където танцуват делфини с птици
и влюбен е просторът,
с Божественото слял се.
Сякаш проникнал е в безкрая -
в тайната на човешките зеници…
Там искам да остана!
Крехки мигове щастие -
слънчево потрепваща гирлянда!
Уви, разпръсват се като мъглица…
А хоризонтът - хитър морски вълк,
с лулата си дими и се протяга.
Улавя ги в своята мъдра десница.
© Росица Танчева All rights reserved.
