28.10.2012 г., 21:29 ч.

На един Приятел 

  Поезия
466 0 1

На един Приятел.

 

А идва зима.

Боже, идва зима!

„Животът” – Северянин

 

Закъде си се разбързал, стари Приятелю?

Зимата, по закон, е винаги край на годината 

и идва тя с болести, с преспи – все нечакана.

Ала ти къде? Твойто време не е още отминало!...

 

Наслади се, Друже, на златото на житейската есен,

пий от виното дъхаво на сиромашкото лято!

На мъглите и халите – все дò ще им времето,

нека нейде в бъдното сгърчени, те –  тебе да чакат!

 

Красотата на тленното – нея във всички сезони я има

и в зелената Пролет и в дългото, знойното Лято.

Есента е венецът обаче – в нея плод се събира...

Не, не си струва точно тук човек да му плаче!

 

Зимата, Зимата... Кой за себе си знае каква ще е -

с люти вѐтрища или мека, с пухкав сняг - детска радост?

Ала в нея – все ще има и по някой слънчев ден, а понякога

и градушки ще има  –  като спомен от нашата младост

 

И щом дойде тоз сезон –  щем-не щем, ще захванем

да тъпчем пъртината – на живота последния преход,

и по нея... по нея –  към Нищото. Просто други пътища няма.

Докато някой ден се загубим сред преспите...

 

© Димитър Ганев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "И щом дойде тоз сезон – щем-не щем, ще подхванем
    да тъпчем пъртината – на живота последния преход,
    и по нея... по нея – към нищото. Просто други пътища няма.
    Докато някой ден се загубим сред преспите..." - да!"Щем, не щем ...просто други пътища няма."
    Харесах.
Предложения
: ??:??