На един Приятел.

А идва зима.

Боже, идва зима!

„Животът” – Северянин

Закъде си се разбързал, стари Приятелю?

Зимата, по закон, е винаги край на годината 

и идва тя с болести, с преспи – все нечакана.

Ала ти къде? Твойто време не е още отминало!...

Наслади се, Друже, на златото на житейската есен,

пий от виното дъхаво на сиромашкото лято!

На мъглите и халите – все дò ще им времето,

нека нейде в бъдното сгърчени, те –  тебе да чакат!

Красотата на тленното – нея във всички сезони я има

и в зелената Пролет и в дългото, знойното Лято.

Есента е венецът обаче – в нея плод се събира...

Не, не си струва точно тук човек да му плаче!

Зимата, Зимата... Кой за себе си знае каква ще е -

с люти вѐтрища или мека, с пухкав сняг - детска радост?

Ала в нея – все ще има и по някой слънчев ден, а понякога

и градушки ще има  –  като спомен от нашата младост

И щом дойде тоз сезон –  щем-не щем, ще захванем

да тъпчем пъртината – на живота последния преход,

и по нея... по нея –  към Нищото. Просто други пътища няма.

Докато някой ден се загубим сред преспите...