На една баба
Всичко е вече готово, чакаме само оная-
Веселата - с косата - да се изкаже накрая.
Тежка е нейната дума, но след това ти е леко.
Тихичко, даже безшумно тя те отнася в небето.
Ти си отдавна готова - ние готови сме също.
Що ли взаимно се тровим - давай, отлитай си вкъщи.
Всъщност, недей да отлиташ, а възнеси се спокойно.
Както живя, отиди си, т.е. напълно достойно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Коев Всички права запазени
