На една любов
През годините в сърцето приютена
светъл дом изгражда любовта,
вратата му за тебе отредена,
влезна пръв, остани със вечността!
Бъди искра в огнището горяща,
плътта обгаряй с огнен плам,
в храма на душата необятна,
да те запазя истински, мечтан!
Бушуват ветровете побеснели,
надмогнали пространства, времена,
тъй с любовта ни заслепени
в едно да слеем нашите тела.
Нужни сме си двамата, аз зная,
но болка люта отваря старостта,
как да се спасим и чак до края
в една любов със теб да изгорим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
