Софрата е за журналисти,

а под дъжда стои сирак.

Сълзите по лицето чисти,

ръка протегнал – ясен знак.

Отвътре, шум на звънки чаши,

чинии с вилици в дуел...

Засилва се дъждът,пердаши

като куршуми на разстрел.

Смехът, се впива под ребрата,

на чакащият вън сирак.

С вода напълва се ръката

под падналия вече мрак.

Никой няма да напише

за онзи, зъзнеш под дъжда.

Платено е, да е възвишен,

платилият за вечерта.

Никой няма да узнае,

че просещият е поет.

Бездарникът, съдба чертае

и с имането е отпред.