Софрата е за журналисти,
а под дъжда стои сирак.
Сълзите по лицето чисти,
ръка протегнал – ясен знак.
Отвътре, шум на звънки чаши,
чинии с вилици в дуел...
Засилва се дъждът,пердаши
като куршуми на разстрел.
Смехът, се впива под ребрата,
на чакащият вън сирак.
С вода напълва се ръката
под падналия вече мрак. ...