На една пресконференция
Софрата е за журналисти,
а под дъжда стои сирак.
Сълзите по лицето чисти,
ръка протегнал – ясен знак.
Отвътре, шум на звънки чаши,
чинии с вилици в дуел...
Засилва се дъждът,пердаши
като куршуми на разстрел.
Смехът, се впива под ребрата,
на чакащият вън сирак.
С вода напълва се ръката
под падналия вече мрак.
Никой няма да напише
за онзи, зъзнеш под дъжда.
Платено е, да е възвишен,
платилият за вечерта.
Никой няма да узнае,
че просещият е поет.
Бездарникът, съдба чертае
и с имането е отпред.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
