На една ревнивка
В нежна обич
сянка вплела,
РЕВНОСТТА потайна
изцяло те обзела.
Ласките все не ти стигат,
по-умели са пръстите му май!?
Думите до сърцето не пристигат,
часове самотни нямат край.
Всеки звън на телефона
те кара да настръхваш чак.
Сигнална лампа е одеколона
и все се питаш
дали за друга е тоз мерак
Съмняваш ли се в обич всеотдайна,
трепериш ли без любимия от страх,
на РЕВНОСТТА тегли една майна
и знай - Ти чаровница си със размах!!!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
Лоша работа Пещерски, но минава.