valia (Валя Митова)
87 441
1.08.2007 г., 18:09 ч.

На една ръка... 

  Поезия
555 1 2
На една ръка разстояние седиш от мен,
но не мога да изкрещя пред всички,
че обичам те, че те желая.
Виждам тъгата в твоите очи,
но не мога да ти помогна да спре да те боли.
И буца в гърлото засяда, какво да кажа,
или да мълча, да моля се да дойде края,
да свърши се с таз тъга.
Разума ми казва: спри, осъзнай се,
не го наказвай повече така,
по теб да страда не заслужава,
не ограбвай и таз душа.
Но сърцето наранено неговото иска в този час,
иска с него да се слее, да почувства, че живее...

© Валя Митова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??