На една ръка разстояние седиш от мен,
но не мога да изкрещя пред всички,
че обичам те, че те желая.
Виждам тъгата в твоите очи,
но не мога да ти помогна да спре да те боли.
И буца в гърлото засяда, какво да кажа,
или да мълча, да моля се да дойде края,
да свърши се с таз тъга.
Разума ми казва: спри, осъзнай се,
не го наказвай повече така,
по теб да страда не заслужава,
не ограбвай и таз душа. ...