Dendu89 (Деница Гарелова)
727 9772
3.02.2021 г., 15:23 ч.  

На една въздишка разстояние 

  Поезия
918 19 42

Ти как си, дъще? Аз правя консерви от боба,

днес си набрах магданозец и пресни домати.

Ходих на татко ти, да му прелея на гроба,

цвете занесох и сладки, от леля ти Кати.

 

Мене, от него дели ме дълбока въздишка.

Чувствам, че скоро ме чака оная пътека.

Взех да говоря на Господ (от себе си скришно).

Знаеш, не вярвам, но с Него е, сякаш по-леко.

 

Иначе, взимам си пенсийка, стига доволно.

Триста за мене, стотина – от татко ти още.

Тока платих и брашното. Обаче съм болна.

Вчера дойде да ме види и докторът  Гошо.

 

Вика: "Ще трябва да сменяме клапата, Васке."

Ех, ще си ходя, разбрах го и рекох да пиша...

Дъще, не искам да тръгвам по мъките адски.

Вече с баща ти дели ни едничка въздишка.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??