22.01.2011 г., 19:08

На едро

954 1 5

Казаха ни,
че твърде често -
високо летим,
затова се научихме как се пълзи.
Тихо.
На нокти.
По нерви.
Казаха,
че твърде силно крещим.
Вече знаем -
ехо как се копира.
Казаха - нямате право.
Забравете тези мечти.
Поставете имената си в скоби.
Вие сте просто малки заглавия.
Шест реда следи.
Премерена давност.
Казаха - стига толкова...
Вярно е - стига!
Омръзна ми тази
постна трапеза.
Червивият гняв.
Пълният джоб
от пет пръста.
И мъничко дребни. На жълто.
Писна ми
хорският страх
да блее така лицемерно.
Казаха...
И днес всички сме просто адреси.
Сходен линк.
И поредните  общи кавички. На едро.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...