22.01.2011 г., 19:08

На едро

948 1 5

Казаха ни,
че твърде често -
високо летим,
затова се научихме как се пълзи.
Тихо.
На нокти.
По нерви.
Казаха,
че твърде силно крещим.
Вече знаем -
ехо как се копира.
Казаха - нямате право.
Забравете тези мечти.
Поставете имената си в скоби.
Вие сте просто малки заглавия.
Шест реда следи.
Премерена давност.
Казаха - стига толкова...
Вярно е - стига!
Омръзна ми тази
постна трапеза.
Червивият гняв.
Пълният джоб
от пет пръста.
И мъничко дребни. На жълто.
Писна ми
хорският страх
да блее така лицемерно.
Казаха...
И днес всички сме просто адреси.
Сходен линк.
И поредните  общи кавички. На едро.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...