Казаха ни,
че твърде често -
високо летим,
затова се научихме как се пълзи.
Тихо.
На нокти.
По нерви.
Казаха,
че твърде силно крещим.
Вече знаем -
ехо как се копира.
Казаха - нямате право.
Забравете тези мечти.
Поставете имената си в скоби.
Вие сте просто малки заглавия.
Шест реда следи.
Премерена давност.
Казаха - стига толкова...
Вярно е - стига!
Омръзна ми тази
постна трапеза.
Червивият гняв.
Пълният джоб
от пет пръста.
И мъничко дребни. На жълто.
Писна ми
хорският страх
да блее така лицемерно.
Казаха...
И днес всички сме просто адреси.
Сходен линк.
И поредните общи кавички. На едро.
© Киара Todos los derechos reservados