Стихотврорение написано за най-готиното момиче на свта. Обичам те, Ем.



Да беше слънце - бих полетял към теб, дори и восъчните ми крила да изгорят;
да беше птица - бих полетял към теб, дори и да умра преди да те достигна;
да беше риба - бих преплувал и най-дълбокия океан заради теб,
но ти си момиче, истинска богиня.
За хора като теб, в предишни времена хора са умрали в кървава бран.
Толкова красива, че заслепява очите, кара сърцето да думти като камбана,
да усещам как то ще изскочи, и как бих ти го подал,
все още димящо и горещо,
с последни сили бих ти го подал,
виждайки твоя лик на ангел,
умирайки, съзирайки твоето лице
и чудейки се, аз, грешника,
къде съм... на земята или в рая.
Дали греховете ми са опростени или съм в геената огнена и дявола ме измъчва,
ограден от демони и ангели,
от разкош и болка,
от удоволствие и съблазън.
Аз мълвя твойто име в трескав унес...
Милена, Милена, Милена... умората ме надвива и започвам да повтарям едва-едва с хриптящ глас Ем... Ем...
Накрая тъмнината ме покрива с тъмно одеало и ми дава дългоочакваната почивка.