2.07.2007 г., 8:51 ч.

На Есента 

  Поезия
648 0 4

ти се стопи...


косите ми още парят

от златния дъжд...
бродя по твоите стъпки

и търся утеха.
в краката ми - 

жълти листа

и мирис на пръст:
търся те

но не намирам пътека...

 

ти си отиде...

 

и остана в мен

като златен трофей,
като песен

 

почти недопята...


стопи се в косите ми,

но недей ме напуска

в съня

 

в самотата...

© Бехрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??