2.12.2020 г., 8:36

На Евридика

1.1K 0 1

1.

 

Евридика, Евридика -

несравнима красота!

Весела и нежнолика,

как излъчваш доброта!

 

Евридика, Евридика -

шепнеш искрени слова!

С танц в гората стъпваш леко

по зелената трева!

 

Евридика, Евридика -

дар безценен те зова!

В пролет с ароматна китка

кичиш моята глава!

 

Евридика, Евридика -

радост, сбъдната мечта!

Като извор чист в нас блика

сладкосвежо любовта!

 

2.

 

Лелея те, лелея те, лелея...

 

Сърцето от любов за теб пулсира,

в душата вдъхновена сила има,

която неуморно все извира

и откровено всяка струна тънка

под пръстите сега така е звънка

и нежни трели пръска мойта лира,

и моят глас в екстаз- о, несравнима,

на воля лее се и не престава

теб и само теб да възхвалява.

 

Лелея те, лелея те, лелея...

 

3.

 

Нимфа, горска самодива

в родна, девствена природа

миг след миг ми преоткрива

сладостите на живота.

 

Не е нимфа с чудна сила,

най е моята любима,

най е моята любима -

обич искрена и мила.

 

Муза прелестно красива

неизбежно ме пленява,

във душата ми се впива

и за песни вдъхновява.

 

Не е муза с нежна сила,

най е моята любима,

най е моята любима -

обич искрена и мила.

 

4.

 

Как искам в лятно утро аз,

когато слънцето изгрява

и ражда се нов светъл ден

да бъда с теб на морски бряг

или в поле с безброй цветя,

или в гора свежозелена,

или на бял планински връх

и поели силно дъх,

изпълнени със свобода,

с ръце към синьото небе

да извикаме в синхрон -

" Всичко е любов... "

 

Как искам в лятно утро аз...

 

5.

 

Покрит със злато, с власт, в палати

царува всеки горд деспот,

а аз живея с любовта ти,

че тя е истински живот.

 

У тебе всичко е омая -

душа, снага, лице и глас.

Да те опиша как, не зная,

но зная с теб богат съм аз.

 

Богатство няма по- красиво

до мен да си и да те чувствам

и мила, ден и нощ щастливо

от твоите блага да вкусвам.

 

У тебе всичко е омая -

душа, снага, лице и глас.

Да те опиша как, не зная,

но зная с теб богат съм аз.

 

6.

 

Дори душата ми да страда

през огъня жесток на ада

да мина смело съм готов,

щом трябва да я защитя,

че за мен е всичко тя -

      твоята любов.

 

Дори и да попадна в рая,

сред бляскавата му омая,

напуснал бих го с лик суров

ако почувствам самота,

ако ми липсва страшно тя -

      твоята любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се на вдъхновението ти...
    Така впечатляващо те е понесло на крилете си... 🙂
    Лирическата героиня е доволна...
    За сега... 😋

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...