30.10.2008 г., 8:37

На езда и те така... :) :) :)

2.3K 0 11

  (автори -    pinkmousy,  krasimira1,  Етчи)

 

 

Пояздихме три баби на коне:

баба Ана, после баба Краска,

баба Лина - тренира ни добре.

 (Моля, никой да не се стряска.)

 

 

Днеска с баба Ана двете
(да повярвате, `ко щете)
се качихме по конете
и отпрашихме в полето.


Силно казано „качихме",
ти качи са, ма аз висях.
Кога село наближихме,
баба Краска там видях.


Аз седя и гледам само -
туй ти ли си, бабо Ано?
Що са правиш на модерна,
май и теб нещо та перна?


Нима е пернало въубще,
ми баба Лина ма пудриди.
Ши на тринира, ще ни ще,
слушай какво вика, мълчи.


Ади бързо по конете,
да ги пуснем по полето,
пък докат се напасат,
виж - краварите не спят.


Дайте да се разберем
или по-добре да спрем.
Ще обясняваш за конете
или ще гледаме мъжете?


Докът стигнем до мъжете
(тъй де, там до сред полето),
ще направим тренировка -
качвай - слизай подготовка.


Аз туй май ш`го пропусна,
качих са и хич ни мърдам.
Ей на, коня ми препусна -
„Спри бе!"... ши са фъргам.


А, сестро, не мой, сакън,
аз са задържах тамън.
Не са фърляй на далеко,
поне в краварите на меко.


Пък и там при тях наблизо
виж каква мека купа сено,
може там да се подлизнеш,
все ш' дотичат там, дано.


Дали ши са удържа незнам,
тоз кон моя, много рипа?
Ей кравари, не стойте там,
донесте със сеното купа.


Викам да си ходим вече,
че мегданът е бая далече.
Ама, да ви кажа право,
подрусахме са здраво.


Подрусахме са прилично
и си направихме разходка,
ма май трябваше странично,
щот със странна сме походка.

 

:) :) :)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...