>
Не зная този, който те измисли,
дали да хуля, или благославям,
че вместо мъдра книга да разлиствам,
отново трепя време, оглупявам.
Прегарят често, лумват на котлона
кафето и любимата юфка.
Не ям, не пия, все съм си на клона
с поразницата мишчица в ръка.
Заканвам се, заклевам се... И спирам!
Антрактът трае няколко минути.
И готвя, чистя, гладя и сърфирам. ...